Културното наследство на Свети Влас
“Черноморския Атон”… така е наречена планината , която се простира от к.к. Слънчев бряг до нос Емине от покойният историк Божидар Димитров. Причината за това са десетките православни храмове, като манастири, църкви и параклиси изградени в този район. Именно той също посочва, че единственото населено място в България, което носи име на светец, е град Свети Влас, чийто покровител е светецът Свети Власий.
През 14-ти Век е имало голям и известен за времето си манастир, носещ името на светеца, в който се предполага, че е творил големият български духовник Теодосий Търновски.
Според историци други големи манастири, разположени в околността на някогашното селище Свети Влас са “Свети Петър”, “Свети Илия”, “Свети Андрей” и девическият “Света Ана”, в който са работили стотици монаси. Християнските храмове са били като духовна лаборатория на близката митрополия – Месембрия.
Останки от тези обители могат да бъдат видени и днес. Филологът и писател Стоян Райчевски казва, че именно заради тази богата култура, духът на българската история в Свети Влас се усеща и днес.
Храм Свети Власий
Днес, на мястото на някогашния манастир е издигнат голям и величествен храм с патрон Св. Власий – покровителят на града.Новата църква е осветена на 18 май 2010 г. от Сливенския митрополит Йоаникий в присъствието на Вселенския Патриарх Вартоломей I.
В храма се съхраняват мощи на светеца патрон – Свети Власий, на Св. апостол Андрей, както и частица от Кръста Господен.
Емонският манастир “Св. Власий” се намира в центъра на курортния град Свети Влас.
“Св. Власий”, наред с манастира “Св. Никола, е бил най-изявеният от Емонските манастири, които образували една Малка Света гора. Има сведения,че манастирът достига разцвета си през XII-XIV в., и особено през XIV в., по времето на българския цар Иван Александър (1331-1371 г.). Манастира просъществувала до XVIII в., когато наред с другите Емонски манастири, бил унищожен от върлуващите в този край разбойници-пирати.
Храм Свети Атанасий Велики
Храмът “Св. Атанасий Велики” в Свети Влас се отличава със забелижителната си черква построена през 1864 година. Този храм, заедно с близкостоящия параклис посветен на същия патрон, както и манастирските черкви “Влахерна” и “Св. Андрей”, които много години са поддържали християнската вяра и националния дух.
Манастир Свети Андрей
Емонският манастир Св. Андрей се намира в централната част на курортния град Свети Влас. Той е един от средновековните манастири, които образуват Малката Света гора и достигат своя най-голям разцвет по времето на цар Иван Александър. Манастирът най-вероятно е бил унищожен от пирати. Днес от него е останал само един зид, който е част от оградната стена. Според легендите близо до манастирът се намира аязмото, от което има изворна лечебна вода.
Св. Власий Севастийски
На 11 февруари Християнската църква чества паметта на свещеномъченик Власий, епископ Севастийски.
Великомъченик Власий бил епископ на гр.Севастия, Кападокия (историческа област в Мала Азия, днешна Турция). Когато започнало тежкото за християните време, избягал в една пещера в планината Аргиос. Там се отдал на пост и молитва. Редом с него живеели диви зверове, но с нищо не заплашвали светеца. В пещерата пристигали болни хора и животни от близо и далече и той на всички помагал. Мълвата за чудодееца отшелник се носела надалеч. Гоненията срещу християните при императорите Диоклециан и Ликиний не го подминали. Три пъти го призовавали на съд да се откаже от своя Бог и да се поклони на идолите. Изтезавали тялото му, но душата му била силна. Кръвта, която капела от раните му, лекувала народа и му давала вяра. Когато го завели при езеро, за да покаже магията на вярата си, той тръгнал по водата точно както години преди това го бил сторил Христос. Шестдесет и осем императорски войници тръгнали след него, но идолите не им помогнали. Издавили се до един, а Власий излязал на брега и приел смъртта си като награда. Той умрял през 316г. Няколко години след това император Константин Велики обяви християнството като официална религия за цялата империя и гоненията на християните приключили поне в близките няколко века. С времето започнали да почитат светеца като покровител на домашния добитък.Иконите го представят като беловлас пастир.
През 2009 г.част от мощите на Св.Власий бяха донесени от Истанбул, Турция и положени в едноименната църква в Свети Влас.